Избор на спорт

Не винаги детето започва да спортува от  рано. Не е и задължително.
Макар ранното навлизане в света на спорта да е по-добрия вариант, всяко дете до определена възраст може да започне успешно да спортува.
Понякога е трудно да поемем този риск - да изберем спорт за нашето дете.
В главата ни са куп въпроси и не винаги има верен отговор. 
Често избора на спорт е съпроводено с наш приятел, познат или човек на когото ни се иска да подражаваме. Така смятаме , че е по-лесно и така правим изборa.
В повечето случаи това е грешен подход.  Макар да не го осъзнаваме  е грешно.
1.  Така ние прехвърляме отговорността върху друг човек, макар и познат.
2.  Така ние си мислим, че пътя на нашето дете към големия спорт минава през по-лекия вариант "моето момче". Нали затова търсим познат треньор?
3. Така ние създаваме грешна нагласа у нашето дете за отговорността,  усилията и дисциплината които трябва да изгради у себе си.
4. Така ние се освобождаваме от страха, че детето може да не успее в избрания спорт.
Вероятно това са страховете, които сме имали ние на младини.
За да изберем правилния спорт обикновено младия спортист минава през няколко последователни различни спорта. Така е почти при всички.
Когато осъзнаем това ще имаме по-правилна нагласа към избора.
Всеки спортист трябва да има двигателна култура.
За всеки спорт трябва да има координация и дисциплина.
За едно дете правилно е да започне да тренира лека атлетика.
Това е спорт с широк диапазон и неограничени възможности. 
Леката атлетика дава на младите спортисти правилната основа за кондиция, механика на движенията, синхрон и координация, рефлекс и експлозивност. Все необходими качества за бъдещия спорт, какъвто и да е.
Малцина лекоатлети си остават в леката атлетика.  По-често те натрупват нужните им способности и се прехвърлят в друг спорт. Това често се случва, защото след първоначалния избор на родителите следва израстване, осъзнаване на детето и логично следва неговият избор. А осъзнатият избор на изграден спортист не винаги съвпада с избора на неговите родители. В това няма нищо лошо, а напротив.
Детето вече е пораснало, натрупало е способности и самочувствие, създало е навици на спортист и самостоятелност. Усеща какви способности има и къде може да ги приложи.
Всичко това определя и неговият осъзнат избор. Макар за нас то да е дете, трябва да се вслушваме в този избор.   Нали искаме да го изградим като спортист - доверете му се.
След всичко споделено до тук се получава един естествен извод.
Много е важно как ние ще подходим към първият избран спорт за нашето дете.
Можем да го "хвърлим" веднага във футбола или баскетбола,  но това е неправилно.
Там няма да изгради индивидуалност и всичко онова, което по-горе изброих.
Можем да го запалим по шаха или хокея,  но скоро ще започне да изостава от подготвените  оформени спортни характери.
Можем да го пуснем по белите писти, но скоро ще видим, че няма достатъчно развити мускулатура и координираност.
Това за жалост, често е пътя на много спортисти.
Огледайте се около вас и дори самите вие. Нима не сте били добри на младини и сте се провалили на по-късен етап или заради грешния спорт или заради грешна подготовка?
Ако е така - има защо да четете този блог.